АнализиИкономикаОбщество

Какво ни чака след „газовата война” в България?

В последната седмица на газовия фронт в България се разрази перфектна буря. Тя се случва в ситуация на рязко повишени цени на газа в цялата Европа, които според повечето западни анализатори са резултат от задържането на руските газови доставки.

У нас картината е по-сложна, тъй като правителството смята, че „Булгаргаз“ и газовият регулатор са имали възможност да понижат цените за българските потребители, но не са го сторили. Ръководствата на държавния газов доставчик и на КЕВР бяха сменени, а срещу тях вече текат разследвания.

В същото време незабавно започнаха атаки срещу извършените от новите шефове на „Булгаргаз“ борсови сделки. Това, както и предстоящото предоговаряне на договора с „Газпром“, ескалират още раздорите по осите настояща-бивша власт, правителство-бизнес, регулатор-потребители. И за да е още по-объркано, конфликт по газовите теми има и в самата управляваща коалиция, пише „Медиапул”.

Правителството твърди, че прави всичко в полза на потребителите и в търсене на по-ниски цени на природния газ за вътрешния пазар, за разлика от европейския, където борсовите стойности остават високи и чувствителни на всяка информация откъм доставките на „Газпром“ и разполагането на руски войски край украинската граница.

ГЕРБ обвинява правителството, че с действията си цели пренареждането на газовия пазар в полза на други играчи, които били „новите посредници“.

Бившият шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов също твърди, че целта е части от газовия пазар, контролиран в момента 95 процента от държавния доставчик, да бъде „отхапан“ от частни търговци.

На подобно мнение са и индустриалците, за които не може да се каже, че са най-големите фенове на Павлов. Те са недоволни от загатнатите намерения на енергийния министър Александър Николов и бъдещия шеф на енергийния регулатор Станислав Тодоров да се промени ценообразуването на газа за вътрешния пазар така, че за бита и топлофикациите да остават винаги най-евтините доставки – независимо дали са по руския или азерския договор (според пазарната конюнктура и дали нефтът или газът са с по-ниските цени).

Възможно ли е разделяне на евтина и скъпа цена?

Работодателите казват, че така ще се получи кръстосано субсидиране и предприятията ще плащат за по-евтиния газ на домакинствата, а това е против европейските правила, поради което заплашиха да сезират Брюксел. Те също така смятат, че ако високите цени остават за бизнеса, това означава мащабно прекрояване на сегашния пазар.

В момента „Булгаргаз“ всеки месец смесва всички осигурени доставки – азерски и руски газ и друг, ако е бил купен такъв – както например втечнен през 2019 г., и от газохранилището в Чирен през зимата. Този микс определя средната цена, която газовият доставчик предлага за утвърждаване на енергийния регулатор.

Важно е да се отбележи, че след промяната на договора с „Газпром“ през март 2020 г. цените по него се определят по формула 70:30 – 70% е спотовата цена от две европейски газови борси, а 30% е цената на петрола.

При азерския договор цената е изцяло по световните петролни цени за няколко месеца назад, а те в момента са по-ниски от тези на борсовия газ. До лятото на миналата година обаче ситуацията беше точно обратната.

След като КЕВР одобри месечната цена, тя е приложима за топлофикациите, газоразпределителните дружества и предприятията, които имат дългосрочни договори с „Булгаргаз“. Тази месечна цена също така е репер, над който държавното дружество продава на газовите борси у нас, когато има излишък на дневна база.

Ако се промени ценообразуването и индустрията се отдели в друг сегмент с най-скъпия газ, ще се стигне до две възможности. Първата – заводите плащат винаги по-високи цени от домакинствата и калкулират тези разходи в крайната цена на стоките. Втората – вместо да купуват от „Булгаргаз“, минават на договори с частните газоразпределителни дружества или започват директно да купуват от други частни доставчици или от борсите, ако разполагат експертен капацитет.

Точно това имат предвид критиците на управляващите, когато говорят за навлизането на нови посредници.

Какви ще са последствията?

Принудителното изпращане на заводите при газоразпределителните дружества или на борсата реално ще лиши „Булгаргаз“ от единия от единствените му два ценни актива – дългосрочните договори за покупка на руския и азерския газ и годишните договори за продажба на това синьо гориво. „Булгаргаз“ хипотетично ще остане да продава само на топлофикациите и газоразпределителните дружества – тоест, ще изпаднат 30 процента от потреблението, което е на бизнеса.

Това обаче би означавало, че „Булгаргаз“ няма да има на кого да продава т.нар. „скъп газ“ по дългосрочни договори, а ще трябва да го пуска само на борсата. Само че, ако заводите вече са сключили договори с газоразпределителните дружества за „евтиния газ“, няма да има кой да купува от борсата и по дългосрочни договори. Получава се омагьосан кръг и управляващите все още не са казали какъв изход си представят.

Narod.bg

Facebooktwitterpinterestlinkedintumblrmail

Свързани новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back to top button