Само в „ШОУ“! Петя Буюклиева с невероятна изповед за живота си и връзката й с Шарлопов: Малко преди да почине ние…

 

Петя Буюклиева е певицата с най-много награди в цялата история на българската поп музика, както и с най-широк вокален диапазон на родната музикална сцена. Именно музиката я научава и на едни от най-важните житейски уроци. Тя е от творците, които не спират да провокират вниманието на многобройните си почитатели – дали с екстравагантна визия, дали с интересни хитове. Като „Жена на всички времена” – така се описва самата певица, която е вече повече от 35 години на музикалната сцена. Разговорът с нея, по традиция, е по-искрен отвсякога.

– Петя, със съвсем нов цвят на косата си – лилав, и с него си по-атрактивна отвсякога! Ти обичаш да сменяш и цвета, и прическите, но кое те провокира в този конкретен случай?
– По една случайност стана така, че показах този нов цвят на косата, както и своята нова визия в „Несемейни войни” наскоро, където бях в компанията на Криси Димитрова, Марги Хранова, Роси Кирилова и Христо Кидиков. Имам прекрасен коафьор – Филип Попов, който преди това ми направи и чудесната дълга руса коса, с която бях известно време. А иначе отново реших да се върна при Кръстю Капанов. Помня как, докато се подготвяхме за „Музикална академия”, той идваше, за да фризира участниците. И като ме видя, каза: „Айде, бе, Пете, ела си при мене. С теб започнахме…”. Именно Капанов ми е правил първите екстравагантни и цветни прически, които имах като супермлада звезда. При него започнах и сега отново му се доверявам. Колкото до лилавата коса – нюансите ми предложи един от най-добрите коафьори в България според мен – Филип Попов. И сега имам всички цветове на люляка в косата си, свежо и пролетно. Интересното в случая е, че съм с изцяло собствена коса, без екстеншън. Щастлива съм да оставя косата си след 15-годишен екстеншън терор (смее се). Радвам се, че всички много ме харесват така.

– Все пак „жена на всички времена” – рефренът, с който те представиха и в „Несемейни войни”, предполага жена, която се мени, съобразно времето, обаче тази, която остава такава, винаги е натурална и естествена, противно на днешните тенденции…
– Много хубаво го каза! Ами точно така е на практика. Всякакви експерименти съм правила, но сега отново съм изцяло себе си и косата ми изглежда супер, въпреки че години наред съм я тероризирала с какво ли не. Като гледам и артистите, които минават по червения килим в Холивуд, вече определено се залага на естественото. И силиконът отстъпва, а дамите се стараят да не изглеждат едни и същи, да имат своя идентичност. В крайна сметка, изкуственото вече идва малко в повече. Аз бих оправдала подобен тип хирургични интервенции, само ако са с медицински цели. Но когато едно момиче е младо и си причинява това, не го приемам за адекватно. Уникална агресия към натуралното!

– Ще те върна за малко в периода, когато участваше в „Звездни стажанти”, където Стефан Шарлопов те определи като „талисман” на отбора! Него, за съжаление, вече го няма физически…
– Помня много добре този момент, как. Когато аз отидох в мъжкия отбор, направихме 5 поредни победи, а преди това те имаха 3 загуби. И Стефан Шарлопов се обърна към момичетата и им каза с усмивка: „Ейй, изтървахте си талисмана, да знаете!” Бях определена като човек с много добра положителна енергия. Тити (Тити Папазов, б.а.) непрекъснато ме прегръщаше и целуваше. Да не говорим пък 100 Кила, който ми стана след това и един от най-любимите приятели. И до ден-днешен той не пропусна да ме поздрави за рождени дни, за празници. Голям сладур се оказа (усмихва се). Но Стефан Шарлопов наистина имаше наистина уникален усет – и към положителната енергия, и към хората, които я носят. Явно е усетил такава и в мен.

– Какво още успя да събереш като лично впечатление от Стефан Шарлопов? Знам, че той е обичал да помага много на изкуството и хората, които го творят.
– Моите впечатления от него, Бог да го прости, бяха прекрасни. Той, преди всичко, беше едно голямо сърце и един невероятен бизнесмен. Но дори и да не говорим за бизнеса му, като човек той бе много широкоскроен. Много е тъжно, че си отиде, защото добрините, които е направил, нямат край. И не е бил камбаната, когато ги е правил. На много мои колеги е помогнал. Лично на мен не, но аз съм пяла в негови клубове, където отношението е било прекрасно. Беше човек, който, като види, че срещу него стои стойност и качества, веднага подава ръка. Не премълчаваше доброто, а го издигаше на пиедестал. Неслучайно екипите, с които работи навсякъде, са съставени все от много качествени и добри хора, на които може да разчита, както виждам и след смъртта си. Беше добра енергия и една прекрасна усмивка. Лесно ми бе да го уважавам – не само заради делата му, а и заради прекрасната душа, която имаше. Но ще ти кажа и нещо интересно, за което се замислих сега… Често се разхождаме със съпруга ми в Южния парк, където се засичахме с Шарлопов и неговото семейство все на едно и също място, въпреки че идвахме от различни посоки. И веднъж той се усмихна и каза: „Айде да изпием едно кафе”. И така и не успяхме да го изпием това кафе… той си отиде. Загубата му е наистина голяма, не само за семейството му, но и за културата в България. Отиде си един човек, който не 50, а 100 години да беше, пак щеше да е малко да живее. Мъчно ми е.

– Той те е определил като много добра енергия. А може да се каже и, че си човек, който носи късмет на хората?
– Мисля, че съм човек, който носи късмет на хората, да, особено на тези, които обичам. Забелязала съм, че просто по един или друг начин, аз успявам да направя добрини на тези хора. Преди около два месеца, например, реших един огромен и дългогодишен проблем за моите кооператори във връзка с едни гаражи. Някак си успях да дам цялата си енергия и да им помогна да уредят нещата. Преди това направих така, че да бъде даден заветният акт 16 на две кооперации в „Лозенец” – помогнах на приятели, чието положение беше направо безнадеждно и критично. Намерих начин и сили, само и само да се получи успешно всичко накрая. Обичам да правя добро. Може би в мен има много положителна енергия, която съм взела от баща ми. Само да сме живи и здрави, за да правим добрините. Замислих се сега и затова, че когато нещо ме заболи, просто си слагам ръка на мястото, задържам за известно време и после ми минава бързо. Не знам как се случва, но поне е за хубаво. По време на мои концерти пък много хора са казвали, че са идвали с всякакви проблеми от типа на главоболие, насъбрано напрежение, и енергията, която аз съм им дала чрез песните си, ги е разтоварила. Накарала ги е в рамките на тези два или три часа да забравят проблемите, стреса, и да се чувстват щастливи. Но музиката, така или иначе, е една доказана и невероятна терапия. Ако човек не я използва, значи нищо не разбира.

– С теб и друг път сме си говорили за това, че ти си като лакмус за всякакви енергии около себе си. Бързо ги улавяш и бързо ти оказват влияние. А какво се случва, когато насреща имаш недоброжелател? Може ли това да те събори психически?
– Аз наистина съм като лакмус, абсолютно вярно. И с годините това много се усилва. Без да познавам даден човек, в момента, в който усетя лоша енергия в него, ако мога да се отдалеча на секундата и бързо да изчезна, го правя. Усещам като скенер лошите очи и лошите хора. Невинаги обаче можеш да реагираш така. Има обстоятелства, които възпрепятстват тази нагласа. Например, когато бях в „Звездни стажанти”, усещах много концентрирано такава енергия към себе си от някои момичета. Същото беше и при участието ми в Къщата на „Биг Брадър Ол Старс”. Хората понякога носят лоша енергия заради свръхамбицията си да постигнат нещо, но в крайна сметка тя причинява негатив най-много на самите тях. В „Биг брадър” нямаше къде да избягам. Ако имах крила, щях да отлетя. Усещах понякога въпросната лоша енергия, но гледах да я понасям стоически. Казвах си: „Господи, защо е необходимо да са толкова лоши хората?!”, „Кому е нужно да казват на черното – бяло и да премълчават или преиначават истината?!” Когато ти не си такъв човек, защо зорлем искаш да изглеждаш и да звучиш, и да действаш по този начин! Истинско безумие е това, но е факт.

– Преди няколко години фестивалът „Лирата на Орфей” завлече теб и много твои колеги, сред които и Марги Хранова, с хиляди левове. А човекът, който ви подвежда, е Ангел Ангелски – тогавашен шеф на Агенция „Музика”.
– Този въпрос продължава да стои с отворен финал и до днес. Невероятно ощетени се оказахме всички. Песните за този конкурс бяха написани за голям оркестър – говорим за дълги, големи аранжименти, множество репетиции. А колко музиканти останаха без хонорари! Авторите на песните също не получиха възнаграждения за труда си. И накрая излезе така, че аз и колегите ми спонсорирахме въпросния фестивал, защото ние ходихме до Пловдив, заплащайки абсолютно всичко от собствения си джоб, включително студиата, в които се записваха песните. На мен лично ми бе казано, че ден, след като е приключил фестивалът, всеки трябва да отиде при касиерката, за да получи своя хонорар. В момента, в който това се случи обаче, се оказа, че касиерката е заминала на екскурзия в Гърция. Дотам беше всичко. А Ангел Ангелски бе с изключен телефон.
– Тогавашният министър на културата уволни Ангел Ангелски заради този случай!
– Така беше, да. Но аз мисля, че това е толкова недопустимо, че не може да мине само с едно уволнение. Министерство на културата изобщо не трябваше да допуска нещо подобно. И все още може да реагира, ако прочете и осмисли ситуацията. Защото тук не става въпрос за милиони, но е въпрос на принцип! Авторите трябва да си получат хонорарите за големия труд, който са вложили. А пък ние, певците, е редно да си вземем съответните награди. Тогава имахме два концерта в летния театър на Пловдив, в които сме инвестирали изцяло – от първия до последния детайл. Министерство на културата са решавали какви ли не проблеми, а сега се оказва, че не могат да решат проблема на една шепа музиканти и то елитни! Български звезди от истинско злато! Ангел Ангелски изчезна, скри се вдън земя. „Господари на ефира” го търсиха, за да му връчат „Златен скункс”, но той се покри тотално.

– Случвало ли ти се е друг път някъде подобна нагла измама – в България или по света?
– Абсурд! Никога и никъде по света – нито в Лос Анджелис, нито в Македония, Куба, Полша, Словакия, нито в България. Никой не си е позволявал подобна наглост! Нито един уважаващ себе си фестивал не може да допусне такава излагация. Много е тривиално, но както казват – рибата се вмирисва от главата. Министерство на културата бяха на първа писта в грамотите – вписани като съорганизатори на въпросния фестивал! И какво направиха… смениха се министрите, измиха си ръцете и приключиха темата. Но ние не сме толкова жалки, за да ходим да се молим. Те са наши длъжници в случая – най-вече морални и трябва да си поемат отговорността.

– В предварителния ни разговор ми сподели, че подготвяш нов албум. Сякаш си абсолютно неуморна в това отношение, нищо че си от дълги години на сцената. Има много млади изпълнители, които само след няколко години активна творческа кариера, вече не само изглеждат, но и са амортизирани музикално…
– Мисля, че и за това си много права, да. Но разковничето според мен се крие в това, че аз непрекъснато правя нова музика. Не съм се спирала и за миг. Напоследък пея песни, които синът ми пише за мен. С него и съпругът ми Тони заедно даже печелим и първи награди. Аз помагам често и на други музиканти – и млади, и вече утвърдени. И имам толкова много музика, че не за един, а за още сигурно 10 албума ще стигне. Но в този сега ще прецизирам песните – ще има, както мои любими евъргрийн хитове с нови аранжименти, така и нови, много свежи песни, които показват, че аз не стоя на едно място, а постоянно изкачвам стълбицата нагоре. Докъдето ми стигнат силите. Новият албум се очаква да бъде готов есента. Преди това ме очаква прекрасен самостоятелен концерт, с който ще открия и джаз феста в Банско на 4 август, заедно с „Биг Бенд” Благоевград и диригента Борис Янев.

– Имаш ли усещането, че противно на логиката гласът ти, вместо да отслабва във времето, даже става по-силен?
– Давам си сметка, че аз мога да изпея хитовете, с които съм печелила някога Гран при в оригиналните им тоналности, което е много рядко срещано. Защото високите гласове с годините започват да падат, а моя си блести и си грее (смее се). Да, с възрастта енергията отслабва, но когато имаш прекрасна и отработена вокална техника, и я използваш правилно, без да я хабиш, не пушиш и живееш природосъобразно, нещата се получават. Целият ми организъм е настроен така, че да служи в посока да мога да пея с цяло гърло. Това е моят мотор. И когато владееш тази техника, годините не могат да ти попречат. Гласът ми е все така силен, Слава на Бога. Дори в обикновената реч моят глас е по-изнесен, отколкото е на останалите хора.

– А би ли участвала в „Като две капки вода”? Виждаме сега Марги Хранова, която се престраши, въпреки че уж бе категорична, че няма да може да излезе от собствения си глас, за да имитира друг…
– Аз отказах преди 2 години, защото точно тогава Стефан Шарлопов ме покани за „Звездни стажанти”. Предстояха ми и концерти в Германия. А ако бях подписала договор с „Капките”, трябваше да откажа тези ангажименти. Към днешна дата не знам какво да ти отговоря… аз мога да имитирам фантастично. Имам перфектен музикален слух, колкото и нескромно да звучи. Доказах го и влизайки в образа на Марта Уош преди няколко години на един от финалите на „Като две капки вода” – когато Ненчо Балабанов стана победител. Тогава хора, които много добре ме познават, просто не ме разпознаха, щом стъпих на сцената изцяло преобразена. Чак на финала са се сетили, когато съм вдигнала високите тонове. И да ме поканят, винаги ще направя шоу, защото в главата си имам кавъри на толкова любими певци и хитове.

– Ами хайде тогава – даваме такава идея на продуцентите на „Капките”!
– (смее се) Ти го каза. Но знаеш ли – този формат просто е един невероятен трамплин за по-младите изпълнители и артисти, въпреки че е и нож с две остриета – както можеш да блеснеш, така и да загубиш. Аз бих паснала и в журито, но винаги мога да дам нещо от себе си и като имитатор. Марги подходи много смело и й се радвам. Дано да се справи.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Източник: blitz.bg

Facebooktwitterpinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.