Звездата от „Скъпи наследници“ Петко Венелинов пред в. „Шоу“: Не харесвам хора като героя ми от сериала

 

Петко Венелинов и героят му Станислав се превръщат в истинска сензация в новия български сериал „Скъпи наследници“. Той е млад, все още неупотребен от киното и телевизията и перфектната му актьорска игра веднага го открои дори сред по-опитните му колеги в сериала . Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г. в класа на проф. Маргарита Младенова. От 2015 г. е част от трупата на Младежкия театър. Участва и в спектакли в Народния театър „Иван Вазов“, Театрална работилница „Сфумато“ и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ в Пловдив.

– Героят ти Станислав от „Скъпи наследници“ се превръща в истинска сензация. По какво си приличате с него? 
– По външния вид! (смее се) Иначе сме противоположни образи. Той е плейбой, глезено момче, а аз такива хора не харесвам. Беше ми интересно да вляза в кожата на Станислав, да играя нещо, което е противоположно на мен като човек. По-забавно е да не играеш себе си. Режисьорът и колегите ми помогнаха да изградя тази роля. Повече са разликите със Станислав, почти нямаме сходни неща. Освен че и двамата харесваме жени и че външният ни вид е идентичен.

– Какво е чувството Койна Русева да ти е майка, макар и във филма? Би ли изтърпял подобно отношение и в реалния живот? 
– С Койна се познаваме отпреди това, може би 10 години вече, тъй като сме играли в един театър. Чувството Койна Русева да ти е майка е уникално, защото е много добър професионалист. Тя е един от хората, които много ми помогнаха, тъй като това е първата ми телевизионна работа и толкова дълъг снимачен процес. Тя беше безкомпромисен приятел по време на снимките.
Такова отношение като на нейната героиня в сериала не знам дали бих издържал в реалния свят. Тя прави страхотен образ и смятам, че със Станислав си пасват добре и се допълват.

– Нейната героиня Милица доближава ли се до твоята майка? 
– Не, в никакъв случай. Моята майка е спокоен, уравновесен и най-вече добронамерен човек. По нищо не си приличат. Моята майка е съвсем друга Вселена.

– Разбрах от Любо Ковачев, че сте снимали при минусови температури…? 
– Имаше дни, в които снимахме при минус 21 градуса! Няколко дни се задържа такъв студ, условията бяха доста сурови, малко тип „Сървайвър“. Историята върви малко по-напред от реалното време и се наложи да снимаме леко облечени при минусови температури.

Всичко ни
замръзваше –
устата, ръцете
и т.н.

Често се налагаше да казваме: „Стоп! Трябва ни минутка, за да се сгреем“.  Направо се вкоченявахме.
Аз се разболях три пъти един след друг, стигнах до антибиотици. Тъкмо се излекувам и на другата седмица наново. Бях се изплашил, защото имунната ми система се беше сринала тотално.
Единият ден, както си снимахме, изведнъж се изсипаха едни облаци, почна да вали много силен дъжд, придружен с буря. Кръчмата на Снежана (едно от местата, където се развива сюжетът на филма – б.а.) се напълни с вода до коленете. Беше странно, страшно, но нямаше пострадали. Шегувахме се, че вече си имаме и закрит басейн в селото.

С Койна Русева са прекрасен тандем

– Имал ли си моменти на самозабрава, да гледаш от високо, да се надуваш…?
– Никога не съм имал такива моменти на самозабрава. Научен съм да уважавам всеки един човек, без да си придавам важности.
Може би не си давам сметка за това, което се случва с мен и моята личност. А и нямам време. Суетата е излишно губене на време. Предпочитам да се занимавам с по-стойностни работи, като снимане на филми, сериали, правене на представления и т.н.

– В живота не си женкар и имаш сериозна приятелка до себе си. Разбрах, че в най-скоро време ще ставаш и баща… 
– Да, това ме чака. Живот и здраве

лятото ще си
сменя статуса
на баща 

Бебето е планувано, не е станало случайно. Бяхме готови с моята приятелка и правехме опити.
Сега в началото няма нужда много от детска стая, ще спи при нас, за да сме по-сигурни и ние. Притеснителни сме и не искаме да го оставяме в друга стая, поне докато отрасте малко.

– Дай малко повече за твоята приятелка и въобще как се случиха нещата между вас? 
– Нещата между нас се случиха като в приказка. Още преди да се познаваме и да имаме някакъв контакт, дори очен, тя ме беше сънувала. Запомня моя образ от съня си и дни по-късно вижда един плакат с моя снимка и се шашка. Намира ми името, тъй като не е знаела кой съм преди това, и ми писа. Другото странно е, че на мен това не ми се стори нещо необичайно. Стори ми се яко, хубаво. Видяхме се, но в началото нямахме сериозни намерения един към друг. Но нещата постепенно се получиха и тръгнаха в друга посока. Това е доста хубава история за кино. Явно ни е било предопределено да бъдем заедно.
Не сме правили сватба и на този етап не мислим и да правим. Вече сме 21-ви век и нещата са благоприятно разположени за такива двойки, които живеят без брак.

– Фен си на екстремните спортове – кое по-специално? Имал ли си премеждия? 
– Много обичам екстремните работи. Адреналинът от киното и театърът е различен от този, който получаваш от екстремен спорт. Покрай бебето, което чакаме, моите приоритети се смениха и все по-рядко успявам да ходя да спортувам. Много обичам да карам  Mountain bike (планински велосипед – б.а.), cross country е стилът, който обичам да карам. Има изкачвания и спускания, разнообразен стил е. Обичам също да карам сноуборд, но тази година не успях да се полюбувам на това си хоби. Когато бях на почивка, нямаше необходимите условия за практикуването му, а и сега вече почвам репетиции в театъра и нямам време.

– Имал ли си някакво по-сериозно премеждие, което е било на косъм да те откаже от тези занимания? 
– Обичам екстремните спортове, но съм изключително внимателен. Винаги гледам да съм максимално подсигурен, защото знам какво може да се случи. Гледам предварително да помисля затова и досега никога не ми се е случвало нещо сериозно. Аз съм актьор, трябва да внимавам повече, защото играя в около 11 спектакъла, бяхме и на снимки към сериала и ако ми се случи нещо, значи много от нещата да пропаднат. Не искам това да се случи, преди всичко съм професионалист.

Обича да влиза в различни роли в театъра

– Как се спря на актьорството и имаше ли момент, в който съжали за избора си?
– Имало е моменти, в които ми е ставало мъчно, че  отношението към нас, актьорите, е по-занемарено. Но никога не съм съжалявал, че съм избрал това за своя професия. От малък исках да стана актьор. Баща ми ми беше купил няколко тениски на Жан Клод ван Дам, гледах филма „Кървав спорт“ с него и много му се кефех. То е типично момчешки, биткаджийски филм, няма кой знае какво актьорство, но аз бях впечатлен. Казах си тогава: „Искам да стана актьор като този човек“. По-късно усетих, че това е за мен, а нашите ме подкрепяха. Може би в началото мислеха, че няма да се получат нещата, тъй като от фамилията нямаме човек, който да се занимава професионално с изкуство. Първата година ме скъсаха, но това по никакъв начин не ме разочарова, само ме нахъса. Втората година ме приеха в Академията в класа на Маргарита Младенова.

– Да ни разкажеш и нещо за детството си? 
– Обичах да правя всичко, което е свързано с приятелите ми. До ден- днешен с важните хора си поддържаме стабилни връзки.  Има такива, с които се виждаме по-рядко, но това няма никакво значение. Връзката ни е силна. Ритахме заедно футбол, карахме колела и нормалните детски работи.

– Първата любов кога се появи? 
– А така! (замисля се) Покрай това, което ми се случва с тази жена, която е до мен в момента, малко ми избледняват останалите спомени. Някъде в шести клас се появи първото влюбване и първата целувка. Това са типично момчешки неща и всеки от нас ги помни. Това са нормални природни нужди, но не са някакви истински случвания, каквито са с жената до мен в момента.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ 

Източник: blitz.bg
Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.