Може останем без прогноза за времето, ако не увеличат заплатите в БАН

 

Ситуацията е много тежка, обясни директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов

Ситуацията в БАН като цяла е много тежка. Смята се, че тези пари, които се дават на БАН, са за наука. Само че не е така. Има много оперативни дейности, за които се плаща с тях. В момента 1300 души работят в общо 1100 пункта за измерване на водите в цялата страна. Част от тях работят денонощно. Отделно, в реките има съоръжения за измерване на водата, скоростта, с която тече”, обясни проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН пред Нова телевизия.

Изказването му бе по повод протеста на учените, който се проведе вчера. Припомняме, че стотици учени от БАН протестираха заради парите за финансиране на наука. Протестът им се проведе под формата на „публично заседание” на открито на бул. „Княз Александър I”. На него бяха поканени да участват министри и народни представители. Те обаче не взеха участие в общото събрание. На сайта на Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН даже се появи днес протестен надпис: „Инвестицията в науката гарантира бъдеще за България”.

От БАН твърдят, че дългогодишната политика на финансови рестрикции застрашава работата на учените ни. Според тях предложениятa за 2017 г. бюджет не осигурява издръжка на изследователските структури и не може дори да покрие разходите за възнаграждение.

„57% от хората които работят в НИМХ получават минималната работна заплата от 420 лв. Това означава, че от чистачите до директора на метеорологична станция получават една и съща заплата”, възмути се проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

По думите му млад сцециалист започва работа в синоптичния център със заплата от около 500 лева, а това не ги мотивира и не след дълго се стига до овакантяване на работното място.

„Миналата година 9 млади специалисти, на които разчитахме, напуснаха. Ресурсът, с който разполагаме е най-малкият на единица площ. Румъния, Сърбия и Македония имат по-голям ресурс, а те не разполагат с море. Ние, от НИМХ обслужваме и Черноморието. Не ни трябват само заплати, но и поддържане на тези уреди, които са доста стари – произведени са в бившия СССР”, оплака се проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. И обясни начина, по който се определя бюджетът на НИМХ. Похвали се, че институтът кандидатства по всички програми и печели важни международни проекти.

По думите му, обаче, ако не се вземе отношение относно бюджета на НИМХ, скоро пунктовете в страна ще започнат да се самозакриват.

„Ако продължим така, системата ще започне да се разрушава, без някой да може да я спаси. А метеорология и хидрология без измервания не може. Тези прогнози за времето и реките са свързани с живота и здравето на хората. Те не могат да спрат и няма да го позволим, защото ние сме отговорни хора”, коментира още проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

1479365946-nsgjkbhskfjb

Източник: www.blitz.bg

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.