Професор от БАН с лоша новина за БГ икономиката и банките

 

Влизането в еврозоната не става с пришпорване, категоричен е Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. От 1972 г. е част от екипа на Института за икономически изследвания към БАН. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Бил е директор на института и ръководител на секция „Макроикономически анализи и прогнози“ и два мандата член на УС на БНБ. Преподавал е в СУ “Св. Климент Охридски”, ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, Икономически университет, Варна, извънреден професор по финанси в СА “Димитър Ценов”, Свищов. Автор е на 17 научни монографии и над 100 научни статии. Награден с орден „Стара планина“, II степен – за изключителни заслуги в областта на икономическите науки (2006 г.).

– Господин Минасян, как ще коментирате стрес тестовете в банките – оценките за резултатите бяха доста полюсни, имаше дори коментари от рода на „напразно похарчени пари“?

– Мисля, че тези стрес тестове бяха предназначени за публиката, както и за успокоение на съвестта на централните банкери. БНБ е длъжна да провежда периодично подобен тип стрес тестове по 5-скална система, известна като CAMELS и да анализира състоянието на всяка една търговска банка в страната, и тя го е правила в миналото. Остава открит въпросът защо управителният съвет на БНБ не е реагирал адекватно на натрупването на проблеми в КТБ в продължение на поне 4-5 години.

– Очаквате ли банките да се ориентират към по-активно кредитиране след като стана ясно, че системата е стабилна и най-важното – ликвидна?

– Кредитната динамика има своя собствена логика. Кредитирането е рисков пазарен процес между две страни – кредитор и кредитополучател. Всяка страна преценява своя собствен риск, очакваната печалба, както и вероятността за загуба. Комбинацията от тези три основни фактора предопределя кредитната активност. Макроикономическото управление (държавата) трябва да съблюдава, първо, наличието на конкурентна банкова среда без монополни и олигополни образувания, и второ, стриктно спазване на върховенството на закона с безпристрастно налагане на санкции при допуснати провинения. В последните години печалбата на търговските банки на годишна база се колебае около 0,8 – 1 млрд. лв. при собствен внесен капитал от по-малко от 4 млрд. лв. Лихвите по депозитите паднаха от 6-7% на половин процент, но годишният процент на разходите за поддържане на емитиран кредит е повече от 9% (примерно 13% преди седем години) независимо от кредитната стагнация. При такава конюнктура търговските банки не чувстват необходимост от промяна на кредитното си поведение. Въпросът е защо разходите по поддържането на кредити са на несъразмерно високи равнища при продължителна кредитна стагнация? Погледът се насочва към състоянието на банковата конкуренция и здравата логика подсказва, че тя не е на необходимото равнище.

– От време на време се повдига въпроса за въвеждането на еврото. По стара българска традиция мненията са от „осанна“, до „разпни го“. Трябва ли ни на нас българите единната валута като разплащателно средство или не и кой трябва да каже това?

– Като правило анализите са едностранни и критиките се приемат първосигнално. България е член на ЕС и по действащите канони тя задължително следва да се включи към еврозоната, но нормативно не е поставен срок кога това да стане. Решението за стартиране на процедура за включване в еврозоната се взема едностранно от Европейската централна банка (ЕЦБ). Нашето волеизлияние е безпредметно, докато страната не изпълнява изискуемите икономически (а и не само икономически) критерии. През 2012 г. България успя да се включи сред няколкото (3 на брой) страни, които формално изпълняваха всички Маастрихтски критерии и въпреки това ЕЦБ не стартира процес на включването ни в еврозоната.България е най-бедната страна в ЕС (с БВП на човек от населението от 6100 евро през 2015 г.) и заема тази позиция твърдо и последователно без изгледи за промяна. Предпоследното място в тази тъжна класация се заема от Румъния с БВП на човек за 2015 г. от 8100 евро, т. е. с цяла третина повече от нас! Общото равнище на цените у нас е на по-малко от половината от средноевропейското като и по този показател сме твърдо на последна позиция. Неблагоприятно е въздействието на паричния съвет, но това е тема за друг разговор. Ние като народ и като държава трябва да въведем ред и порядък в собствения си дом и двор, да докажем, че можем да работим и да правим неща по начин, който ни доближава до европейските стандарти. Оттам нататък интеграционните процеси ще се движат по естествен път.

– Защо продължават да растат спестяванията, въпреки че лихвите вече вървят към отрицателни и скоро ще се плаща, за да си държиш парите на влог?

– Проблемът със спестяванията е многопластов. Човек спестява (интензивно) тогава, когато му предстои по-голяма покупка или когато не е сигурен в утрешния ден. За по-големи покупки може да се ползват услугите на търговските банки, но там кредитната активност у нас е парализирана. Американците имат по десетина кредитни карти в портфейлите си и пазаруват на вересия. Те живеят за сметка на бъдещето, което е възможно, ако си в състояние да планираш бъдещата си стопанска дейност. Индивидуалното задлъжняване стимулира кредитоползвателя да работи много по-усърдно и да търси много по-активно различни приложения на своя труд с оглед на предстоящото издължаване. Активното спестяване у нас може да се обясни с несигурността в утрешния ден, с невъзможността за планиране и проектиране на своята собствена стопанска дейност в перспектива. Спестени са бели пари за черни дни, а не за повишаване на благосъстоянието. Причините опират до разнопосочните и объркани сигнали, индуцирани от макроикономическото управление.

– Как стоят нещата с инвестициите, достатъчно ли е оправданието, че в цял свят те намаляват?

– Подобна позиция е опит за лесно обяснение на труден икономически проблем. Трудните проблеми изискват трудни решения. Инвестиции има, но те не се ангажират в България. Дори и местните инвеститори избягват да се ангажират с инвестиционна дейност у нас. За първото полугодие на текущата година български граждани и организации са изнесли от страната (легално) почти 1,5 млрд. евро капиталови ресурси (в съответствие с данните от платежния баланс)! За същия период преките чуждестранни инвестиции у нас са 860 млн. евро, а нетните постъпления по европейските фондове се оценяват на 760 млн.евро. Финансовите постъпления по линия на чуждестранни инвестиции и европейски фондове се трансформират в страната, преминават в ръцете на местни инвеститори и напускат границите ни. Въпрос с повишена трудност за макроикономическото управление е защо местните инвеститори избягват да инвестират в страната? Инвеститорът не е склонен да влага средства тогава, когато преценява, че поеманият риск не оправдава очакваните печалби.

– Защо растежът на икономиката не се усеща и хората обедняват все повече?

– Пореден въпрос с повишена трудност за макроикономическото управление. Текущият растеж е много повече символичен, отколкото реален. Необходими ни бяха 6-7 години за да се възстанови равнището от 2008 г. Едва през 2014 г. България достигна предкризисното равнище на БВП от 2008 г., а през 2015 г. се достигна предкризисното равнище на крайното потребление. Също през 2015 г. реалното равнище на брутните инвестиции е примерно с 30% по-ниско от предкризисното. Eurostat оценява, че през 2015 г. 41,3% от населението на България е в рискова група по бедност – най-висока стойност за ЕС, докато средното равнище на показателя за ЕС е 24,4%. Друга оценка на Eurostat показва, че сериозно материално лишени хора в България през 2015 г. са 34,2% от населението при средно за ЕС 9,1%. Коефициентът Gini, който показва степента на социално разслоение на обществото, е над 40% у нас и е един от най-високите в ЕС. Слаб икономически растеж, придружен с тенденция на засилено социално разслоение стои в основата на акселерацията на социалното недоволство.

– Какво прави науката за икономиката и какви са допирните точки между двете в името на просперитета на държавата?

– Науката може да прави много и не толкова много. Негативното твърдение е с по-голяма сила и по-точно: Социално-икономическата ситуация не може да се подобри без подходящо научно обслужване. И тук има две страни – търсене и предлагане. Търсенето е на безобразно ниско равнище, но в самокритичен план ще обърна повече внимание върху предлагането. Предлагането на икономическа наука на обществения пазар се състои както в извършването на подходящо насочени и адресирани анализи, препоръки и предложения, така и в подготовката на знаещи и можещи кадри. По отношение на първата част на научното предлагане в стопанската сфера има основания за оптимизъм, но по моя преценка икономическата подготовка на кадри и по-общо – на населението, катастрофално изостава. Мисля, че въвеждането на ред и порядък в страната ни задължително трябва да започне от драстични мерки за подобряване на образователната система. И тук вече преминаваме към друга обществено важна тема, която има дългосрочни измерения и следва да бъде приоритетна.

Интервю на Валерия Стойкова, в. Стандарт

Източник: www.blitz.bg

Facebooktwitterpinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.