Двойният убиец Кристиян може и да не понесе наказателна отговорност

 

Съдебни лекари ще установят какво е душевното равновесие на младежа, каза д-р Цветеслава Гълъбова

Възможно е младият мъж, заподозрян в убийството на майка си и дядо си, да е агресивен към хората на улицата. Това каза в предаването „Тази сутрин” д-р Цветеслава Гълъбова – директор на психиатрична болница „Св. Иван Рилски”.

„Не мога да кажа от какво е била провокирана тази агресия и дали този агресивен заряд се е разредил при извършване на деянието, допълни тя пред bTV.

Доктор Гълъбова заяви, че става дума за ужасно тежък инцидент:

„Дали го е извършил по болестни мотиви, дали го е извършил вследствие на някакъв битов скандал, това ще се разбере в хода на разследването при извършване на съдебно-психиатрична експертиза, защото не е задължително човек, който има психиатрично заболяване, непременно да е извършил нещо по болестни мотиви. Именно поради това при всеки случай се прави конкретна оценка от съдебни психиатри, които преценяват дали става дума за болестно мотивирано деяние или нещо друго.

Съседите вероятно са чували, ако е имало скандали, но хората са отчуждени, страх ги е. Когато има скандал, предпочитат да не се намесват, да не сигнализират до полиция и до други служби. Отчуждението при нас е много силно изразено, коментира д-р Гълъбова.

Човекът вероятно има болест и зависимост към наркотици, това не е необичайно. В последното десетилетие случаите на разболяващи се от психични заболявания след употреба на наркотици много се увеличиха, каза д-р Гълъбова. По думите й това е свързано с лесния достъп до наркотици и по-широкото им разпространение.

„В някои случаи не може да се прецени дали първично е болестта и след това започва употребата или първична е употребата и тя отключва някакво психично заболяване но във всички случаи, когато се развие психично заболяване, човекът има нужда от помощ, подкрепа, разбиране, да го поеме една система от грижи, така че той да живее вкъщи, но да провежда адекватно лечение, да има възможност да работи, ако има някаква трудоспособност.

Ако Кристиян има психиатрично заболяване и е извършил престъплението по болестни мотиви, той не може да носи наказателна отговорност и ще бъде настанен на принудително лечение по член 89 от Наказателния кодекс.

Принудителното лечение по буква „В”, пациент бива настаняван в специализираното отделение в държавна психиатрична болница в град Ловеч и на всеки шест месеца се прави преосвидетелстване и се защитава експертиза пред съда дали може да премине в по-леката буква – буква „Б”, в обикновено лечебно заведение и може да продължи няколко години. Места в психиатричните клиники има достатъчно.

„В нашата болница има един пациент който живее вече 20 години, защото той е извършил подобно деяние преди 20 години, но близките не желаят да го поемат, а за да излезе той трябва да има съгласието на близките, но той не може да излезе. Близките трябва да дадат съгласието си.

„Психиатричните пациенти са много често в тежък конфликт с близките си, това е един от симптомите на сериозното психиатрично заболяване – двойственото отношение – еднакво силно обичат и мразят един и същ човек. Поради болестта те са изолирани, много често общуват само с близките си и парадоксално към тези хора, които полагат грижа за тях- те проявяват понякога тежка агресия.

Нашите пациенти са част от нашето общество и трябва да получат достойно отношение, достойни условия и възможност да живеят сред нас и рисковете от подобни тежки инциденти да се минимизират. Това според мен е големият проблем, че не сме направили достатъчно като общество да минимизираме тези рискове.

Средностатистическият пациент в България е обикновено млад мъж, защото тежките болести започват в млада възраст, безработен с минимална пенсия. Той по цял ден е свободен да прави каквото си иска, няма дневни центрове, няма я системата от грижи, и те са оставени на себе си и на близките си, а близките са с ограничен ресурс. Много е трудно човек да има психичноболен вкъщи.

Държавата не помага на тези семейства, тя е осигурила перфектна медицинска грижа – извънболнична помощ – подготвени лекари, психилози, медикаменти на световно ниво, но социалната грижа липсва. Другата част, която е много важна – психосоциалната рехабилитация, психологичната работа в дневните центрове, които ги няма, арттерапии, занимателни терапии, това го няма. Пациентите получават медикаменти.

Психиатрите се опитват да вършат и социална работа, но не е по силите им.

Семействата на болните имат задръжки, защото психичноболните не са приети добре в обществото и болният и неговото семейство биват дамгосани, изолирани. Пациентът обикновено постъпва в болница, докато се овладее състоянието и след това този човек отново излиза навън и отново е оставен сам на себе си. Близките и самите пациенти се въртят в един затворен кръг, от който не могат да излязат.

Хората ни търсят, искат нещо да направят, много пъти близките са съдействащи, искат да полагат грижи, но нямат ресурс.

Възможно е психично здрав човек, който няма психиатрично заболяване да извърши такова тежко престъпление, което не означава, че той е нормален в общочовешкия смисъл на думата.

Източник: www.blitz.bg

Facebooktwitterpinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.