България се отнася нехуманно с бежанците, сочи докладът за 2015-та на БХК

 

България продължава да е транзитна държава за бежанците. Това стана ясно на пресконференция на Българския хелзинкски комитет (БХК), на която бе представен годишният доклад за правата на човека в България за 2015 година.

Дискриминацията и нарушаването на правата на етническите малцинства и бежанците, проблемите в местата за лишаване от свобода и свободата на изразяване са основните проблеми, отчетени в доклада.

„През 2015 г. националистически партии от неототалитарен тип в управлението на страната и в опозиция станаха основните източници на подбуждане към омраза, дискриминация и насилие спрямо ромите, мюсюлманите и бежанците“, изтъкна председателят на БХК Красимир Кънев, визирайки Патриотичния фронт и „Атака“.

Насаждали омраза и дискриминация чрез партийните телевизии, смята още той. Кънев подчерта, че в редица случаи расисткото подстрекателство се реализирало от парламентарната трибуна. Тези действия, по думите му, останали безнаказани и допринесли за създаване на обстановка на непоносимост към определени етнически и религиозни групи, както и към бежанците.

Масовите акции на българските власти по принудително изваждане на стотици роми от незаконните им къщи по време на предизборната кампания било с цел да се извлекат политически дивиденти, подчерта Калоян Станев от БХК.

През 2015 г. основният приток на бежанци към Европа и България бил от Сирия, заяви Валентина Нилсен от БХК. 50% от подадените молби за закрила били от сирийци, 20% от граждани на Ирак и 7% от афганистанци.

„Нелегалното влизане на бежанците на територията на европейските държави, заедно с незаконните икономически имигранти, се дължеше най-вече на липсата на общоприети легални пътища за законно влизане и пребиваване в Европа, които да са достъпни за бежанците и да създадат облекчен режим за законно пресичане на границата“, коментира Нилсен. Тя предложи издаване на входни визи по хуманитарни причини.

По думите й не били малко случаите, при които бежанци с редовни национални документи за самоличност се явявали на официалните гранични пунктове, заявявали, че търсят убежище, но получавали отказ от органите на „Гранична полиция” под различен предлог.

Достъпът на бежанците бил затруднен заради прилаганата от властите практика на отблъскване на лица, търсещи закрила. Нилсен обяви, че всяка седмица били докладвани смъртни случаи на отблъснати хора от територията на България, които са измръзнали по пътищата. Сред тях имало и деца. Масово било докладвано също, че при задържане, българските полицейски органи изземвали от търсещите закрила пари, телефони и други ценни вещи, без да съставят протокол.

Близо 61% от всички подадени молби за закрила са на лица, които са подали молба след задържането им, при опит да напуснат България, най-вече на границата със Сърбия. Това за поредна година потвърждавало констатацията, че България продължава да бъде транзитна държава за бежанците.

На условията в местата за лишаване от свобода наблегна Диляна Ангелова, юрист и изследовател в програма „Мониторинг и изследвания“ на БХК.

По думите й през миналата година сме били свидетели на безпрецедентна ескалация на критиките на международната общност и първи стъпки на държавата да адресира наболелите проблеми.

През януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приел специално пилотно решение срещу страната ни по делото „Нешков и други срещу България“. Съдът е приел, че комбинацията от пренаселеност, лоша хигиена, лоши материални условия и неадекватен достъп до медицинско обслужване е направила тяхното лишаване от свобода нечовешко и унизително.

Комитетът по изтезания е публикувал пореден доклад, в който отбелязва увеличаване на случаите на физическо малтретиране на задържани от полицията.

Многобройни били случаите на малтретирани от надзирателите. През май 2015 г. изследване на БХК сред затворниците показало, че 32,8% от анкетираните се оплакали от употребена сила над тях по време на задържането или в полицейското управление. 4,3% съобщават за употреба на физическа сила в арестите. Делът на ромите, които съобщават, че са били жертви на физическо насилие, е с около 10% по-висок от този на българите и с 11% по-висок от този на турците.

По темата за свободата на словото председателят на БХК Красимир Кънев изтъкна икономическите и политическите зависимости.

Натискът в българските медии вече е култура, е основният извод от изследване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Идентифицирани са и източниците на натиск – политически и икономически субекти, рекламодатели.

54 % от интервюираните журналисти твърдят, че са били възпрепятствани да упражняват свободно професията си, а 72% са били свидетели на натиск спрямо свои колеги.

Източник: news.bg

Facebooktwitterpinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.