„Ритон” във верижна катастрофа

 

Здравко: От 10 години не пуша, щях да умра
Вече 4 десетилетия челните позиции в поп музиката у нас са запазено място за един дует – както в живота, така и на сцената. Катя Михайлова и Здравко Желязков, или по-известни като „Ритон”, се срещат в Държавната консерватория и точно там пламва и любовта им и се събират като дует. Следват множество гастроли зад граница, милиони почитатели, безброй хитове и концерти. А поредният предстои наскоро – на 6 април. Какво са ни подготвили за новия концерт, каква е равносметката им от участието във „ВИП брадър”, а и за други ежедневни битовизми Катя и Здравко споделят в откровен разговор пред „ШОУ”. Разбира се, отварят и ковчежето със спомените от своята дългогодишна кариера, от което винаги изскачат неразказани истории…
20160304.cjfeoelhor
– Предстои ви грандиозен концерт в началото на април? Най-напред да ви попитам за статистиката: концерт под кой номер ще бъде той?

– Здравко: Ха, сега, де… В периода от 1980-1990 г. имахме средно по около 300 концерта на година. По това време бяхме на щат към Концертна дирекция. Щатните изпълнители и групи в нея бяха само най-работещите и търсени, с най-много публика. Условието беше да имаме задължително 60 концерта в годината за заплата, а тя беше по 210 лв. за нас, певците, и по 180 за музикантите. Колкото концерти правехме над тази бройка, те бяха на хонорар за самите нас. Смятай:

10 години по около 300 концерта – 3000

И в следващите 25 години, като добавим не само концертните ни изяви и в България, и в Русия, а и участията по клубове, по площади, бройката най-вероятно е надскочила 10 000! Леле, как звучи само…

– Имате толкова дълъг стаж зад гърба си, но държи ли ви все още сценичната треска и имате ли ритуали, преди повдигането на завесите?

– Катя: Здравко няма. Но аз имам един, който е не само преди концерт, а и като цяло. Сутрин, когато ставам от леглото, винаги стъпвам първо с левия крак…

– Здравко: Така ли?! Това не съм го знаел. Аз нямам нито треска, нито ритуал, просто се опитвам да си внуша, че всичко ще е наред, защото положителните мисли са много важни. Е, страхувам се да не стане някой гаф.

– Като падането на Катя на последния концерт ли?

– Катя: О, това не е първото ми падане. Имам един случай от „Бургас и морето”, беше в началото на кариерата ни. Да сляза от една стълба и подгънах колена. Бях с туника и панталон, но въпреки инцидента продължих да пея, такъв адреналин ме тресеше, че въобще не се сещах да се погледна надолу. Изпяхме си песента, а публиката полудя, изкара ни на бис. Казах си на ум: „Брей, много са ни харесали значи!”. И щом слязохме от сцената, когато се погледнах – от панталоните зейнали едни големи дупки,

колената ми кървави, кожата ожулена

А аз от адреналина въобще не съм усетила болката.

– Здравко: Аз се сещам и за един друг гаф… През 2004 г. заминахме на турне в Канада за пръв път. Посрещнаха ни в Отава много приятни хора, залата бе продадена до последното място! Увериха ни, че няма защо предварително да ходим да тестваме оборудването, имало всичко необходимо! Пристигаме един час преди концерта, все пак да изпробваме. Гледаме – ни апаратура, ни нищо… Шок! Една уредба и един говорител за конферентни събрания! На въпросната уредба пуснахме минидиска за синбека, а с Катя пяхме акапела. Тя пее и едновременно плаче! Но хората много ни се радваха тогава…

– „Ритон в ритъма латино” – кога и как се роди идеята за този концерт?

– Катя: Веднага след предния ни концерт през 2014 г. започнахме да мислим за следващия. Появи се идея да направи един концептуален концерт, тъй като много наши хитовете са аранжирани в стил латино. Затова решихме да направим други от тях в нови аранжименти. Подготвяме и чисто нови песни, едната – „Живот като на кино”, вече звучи по радиото и е с текст на Драго Драганов и музика на Чавдар Коцев.

– Здравко: Атмосферата ще е великолепна… На сцената на Зала 1 ще бъде монтиран най-големият мултимедиен екран в България –с размери 20 по 11 метра и тежи 300 килограма. Ще има и лазерно шоу. Преди интервюто бяхме на среща с целия технически екип, ангажиран с концерта. Оказа се, че трябва да сме много прецизни с лазерите – лъчите не трябва да попадат в телевизионните камери, които ще заснемат концерта, тъй като могат да изгорят оптиката им. Подготвили сме и фойерверки. Нашият приятел Любомир Стаменов-Люстам (бивш илюзионист, а след това и мениджър на доста музикални звезди – б.р.) се е заел с това. Вече ходим и на проби за тоалетите ни.

Катя си е поръча платове от Дубай

Дизайнерката Катя Генева, която от години я облича, ще ушие сценичните й тоалетите – къси роклички. И двамата сме на диета, за да сме във форма за 6 април. Аз съм отслабнал само с 2 килограма, Катето ме води с един. Зле ми понася диетата, защото гледам да е постно, а съм пристрастен към месото по принцип.

– Трудно ли се организира подобно музикално мероприятие без какъвто и да било спонсор, какъвто е случаят с предстоящия ви концерт?

– Здравко: Сложно е! Много хора трябва да бъдат стиковани, за да заработи всичко като един механизъм – технически персонал, оркестър, вокалистки, озвучаването от професора в тази област – Ники Пенков-Брадата, танцьори, мултимедията, рекламни афиши, билборди, видеореклама, всичко това минава през нас…

– Катя: Както и да го смятаме, не можеш да направиш нищо стойностно с по-малко от 100 хиляди лева…

– Коя е най-многолюдната публика, пред която сте пели?

– Здравко: На турнето на предизборната кампания на Борис Елцин бяхме пред 70-хиляден стадион. Последните години преди демокрацията имахме 9 поредни концерта в зала „Динамо” в Москва, която побира 10 хил. души. На „Лужники”, който е близо 12 хил. места, сме били веднъж.

– Имате толкова издадени албуми зад гърба си, знаете ли приблизителния брой продадени копия за цялата ви кариера? Кой е най-продаваният ви албум?

– Здравко: Имаме 4 дългосвирещи плочи, тази, която трябва всеки момент да пристигне от Италия, „Пътят към твоето сърце”, ни е петата. Имаме 7 CD-та, 3 DVD-та, две видеокасети, 8 аудиокасети, сингли на 5-6 малки плочи. За първия ни албум „Прегърни ме” първият тираж в „Балкантон” беше 90 хиляди копия, след което имаше още 4 тиража по 150 хиляди. За другите на албуми не знам с точност, но обикновено първият тираж винаше беше от около 100 хил. Всичките на албуми излизаха и на руския пазар, а там минималният първоначален тираж на

1 плоча беше 500 хиляди копия

– Преди 4 месеца достигнахте финала на „ВИП брадър”. Простете за любопитството, но наистина ли похарчихте хонорара си за ново БМВ?

– Катя: Измислици! Купихме си джипа много преди да знаем, че въобще ще ни поканят в шоуто.

– Здравко: Така е, даже в момента е в сервиз…

– Така ли? Да не сте претърпели пътен инцидент?

– Здравко: Да, преди около двайсетина дни. Беше привечер и срещу кино „Арена” се бях наредил за ляв завой. Зад мен обаче една „Корса” удари „Шевролет” и той ме удари отзад. На джипа почти нищо му нямаше, само една лайстна ожулена, но трябваше да чакаме КАТ заради останалите участници в ПТП-то.

20160304.tzlpsuagjj

– Каква е вашата равносметка от „Брадъра” – повече плюсове или повече негативи ви донесе шоуто?

– Здравко: Донесе ни много нови приятелства, които продължават и до днес. А пък лошите неща човек бързо забравя. Нормално е когато дълго време живеем затворени, да се появяват някои конфликти, напрежение, но спомените за тях вече избледняват. Към никого от съквартирантите ни нямаме лоши чувства, но има хора, към които просто нямаме чувства…

– Вероятно визирате Кичка Бодурова… Преди два броя тя обяви пред „ШОУ”, че вашият колега Георги Христов ще ви съди заради това, че го нарекохте пияница пред цяла България…

– Катя: Така ли? От теб го чуваме… Ще отговоря с поговорката „На кривата ракета и космосът й пречи!”.

– Здравко: Ние не сме наричали Георги Христов пияница! В момента с Катя сме адски ангажирани. Ние работим денонощно по организацията на „Ритон в ритъма латино”, буквално не спим, Катя нощем подскача в съня си, за да проверява телефона да не би да е пропуснала някое важно обаждане. Имаме по-важни ангажименти от това

да обръщаме внимание на дребнавости

и махленски интриги. Всичко останало оставяме на хора, които не се занимават с нищо друго освен с интригантстване.

– Вече почти 40 години сте заедно, колко е била най-дългата ви раздяла?

– Здравко: Една седмица. Катя беше на снимки на филма „Денят не си личи по заранта”. Вкъщи беше лайф из лайв. Току-що ни беше пристигнало от „Кореком” първото видео и събрах приятели, мъжка компания, на домашно…

– Имате огромна фенска аудитория, във фейсбук-страницата ви ежедневно виждам колко хора оставят положителни коментари под публикациите, обясняват ви се в любов, боготворят ви. Но кои са най-фрапантните случаи с ваши почитатели?

– Здравко: Имам един случай с една наша почитателка, която буквално беше обсебена. Направи си сигурно 100 акаунта, за да я приема като приятел във фейсбук. Уважаваме своите фенове, те са нашият стимул, за да продължаваме да работим, но и ние сме хора, не издържаме понякога, мъчително е подобно притеснение в социалните мрежи. Като заговорихме за фенове… Наскоро се запознахме с една наша невръстна почитателка – тя е само на 12. Майка й я завела на наш концерт и момиченцето се влюбило. Това, че младите хора ни преоткриват, нас и нашето творчество, много ни зарежда и радва.

– Това не е нещо ново… Когато аз бях на 10-12, също бях ваш фен. Дори имам автограф от Катя върху една плоча. После съжалявах, че не съм ви донесла подарък…

– Катя: Като казваш подаръци… Колко щайги с ябълки сме пренесли от цяла България към София, бедна ти е фантазията. Особено през 80-те години хората са ни изпращали от градовете с

цели бъчонки с вина и ракии

колети ни пращаха постоянно. Сега обаче не е така. Нямам предвид, че искам където пеем, някой да ни изпроводи с вино. А че хората станаха по-затворени в себе си, и то най-вече в София, в провинцията като че ли е по-запазен българският дух и гостоприемство.

– Здравко, на 20 януари имаше рожден ден, а по традиция знам, че всяка първа неделя след него си го чествал за втори път заедно с роднините си. Тази година обаче на семейната сбирка липсваше твоят баща, който загуби малко преди „ВИП брадър”. Какво наследство ти остави той – не говоря за финансово, а за бащини уроци, завет, спомени…

– Здравко: Остави ми много завети: да съм честен, на доброта ме научи и пълна зависимост от спазването на правилата в обществото. Той е бил офицер, а след напускането на армията е завършил право. После дълги години беше сред най-добрите юристи в Стара Загора. Имам двама братя от втория му брак. Баща ми, Цоко Желязков, беше безкрайно честен и добър човек, който винаги ще ти помогне в беда. По някой път чувам вътрешния си глас: „Ей, татко беше по-добър от мен, би постъпил в този случай по-благородно от мен”.

20160304.zgjcvjfiji

– Ех, Здравко, ти знаеш ли, че си голям късметлия?

– Здравко: По принцип знам, но защо?

– И питаш – сигурно е шест, ако не и 7-цифрена бройката на мъжете в страната, които поне веднъж са си представяли, че си лягат до прещедро надарената Катя от „Ритон”. Какво е чувството да си единственият господар на ритонките?

– Ха-ха… Ами, като на господар!

– Кате, обикновено с възрастта бюстът на всяка жена губи своя блясък, но това като че ли не важи за теб. В какво е разковничето?

– Катя: Преди всичко е до ген. И от линия на баща ми, и от линия на майка ми жените бяха все с големи бюстове. Не полагам някакви специални грижи и процедури за него. Ходя само на процедури за лице и тяло.

– Здравко: Аз да ти кажа

като специалист по ритонки

Не е важно бюстът само да е голям, важна е и неговата форма, да е стегнат, да е красив, какъвто е на съпругата ми. Катя има кожа от кадифе! Пипнеш я и си готов!

– Софийската клюка ви спряга, че притежавате няколко апетитни имота – освен къщата в Банкя, мезонет в „Бъкстон”, друг на бул. „Евлоги Георгиев”, но и на трета панелка, плюс къща в Трънско. Каква е истината?

– Катя: Наистина имаме имоти, но не тези, за които се пише. Къщата в Трънско оставна я продадохме. Строихме я в най-тежкото време, тогава беше модерно да имаш вила в провинцията. Но когато почнахме къщата в Банкя, й намерихме нов собственик.

– Здравко, през цялата си кариера ти не сваляш от врата си сребърния синджир с буквата Z. Разкажи ни каква е историята му?

– Катя: Нека аз разкажа… За 10-годишнината от сватбата ни се чудех какво да му подаря. През 80-те години имах един бижутер, бай Стамат, който правеше уникални неща от сребро. От една вносна гривна на моя приятелка той направи калъп и в него изля първо гривна, после и синджира и накрая направи и буквата.

– Здравко, ти от няколко години не пушиш. Заради здравословен проблем ли се отказа?

– Здравко: Не пуша от януари 2006 г. Отказах ги, защото се уплаших за себе си. Точно на Нова година бяхме във Варна, имахме няколко участия, последното от което трябваше да започне в 4 часа сутринта. Как съм го изкарал, нямам спомен, слязох от сцената и не помня как съм стигнал до колата. Имах чувството, че се задушавам. Само за вечерта сигурно бях изпушил 3 кутии. Тогава реших да спра да експериментирам със здравето и живота си.

Едно интервю на Елиана ВАСИЛЕВА

Източник: blitz.bg

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.