Митко от Фермата: Синът ни проходи благодарение на спорта! Все още се събират средства за малкия Иво!

 

Името на Димитър Господинов нашумя покрай риалити-формата “Фермата”. Но всъщност бившият полицай и баща на две прекрасни деца е герой отдавна, тъй като още от раждането на сина му Иво преди 12 години Димитър и съпругата му водят ежедневна битка със сериозната болест Детска церебрална парализа (ДЦП). Днес Ивко не изглежда болен, но как е възможно това при положение, че е роден с едностранна пареза на тялото – прочетете сами.
Ако желаете да помогнете във финансирането на лечението на Ивко, можете да го направите, като дарите средства на следната дарителска сметка:

Банка: PIRAEUSBANK Bulgaria
Банкова сметка- IBAN: BG78 PIRB 8003 4603 0490 66
SIWFT: PIRBBGSF
Титуляр на сметката: Димитър Господинов

Пояснителен текст: За лечение на Ивайло Димитров Господинов.
– Г-н Господинов, бихте ли разказали какъв е здравословният проблем на сина ви Иво?
– Синът ни Иво е с ДЦП от раждането си, вече е на 12 г. Болестта е вследствие на загуба на кислород, тежко раждане, мозъчен оток и парализа на дясната половина на тялото. По общо мнение на специалисти се дължи на лекарска грешка, тъй като съпругата ми е с по-тесен таз и раждането е трябвало да бъде със секцио. Имаме и момиченце – на 8 годинки. Второто раждане беше със секцио и всичко с детето е наред.
След раждането на сина ни даже не ни казаха, че с Иво има проблем. Докторът скри от мен тази информация, въпреки че цялата бременност беше наблюдавана от един и същи лекар от “Майчин дом”, раждането също се водеше от него, аз му платих за всичко това. Когато Ивко се роди, докторът излезе при мен и каза, че всичко е минало нормално и нещата са наред. Аз му доплатих част от парите. На следващия ден не бяхме видели още бебето и разбрахме от главната акушерка, че детето е в интензивното отделение в кувьоз заради усложненията от раждането. Впоследствие разбрах, че е имало спорове в екипа, че трябва по-бързо да се извади детето, но лекарят, на който се бяхме доверили, е настоявал процесът да бъде естествен. Когато са се загубили тоновете на детето, са използвали форцепс, за да извадят бебето. Тези неща ги разбрахме доста по-късно.
– Не сте ли искали да съдите този лекар?
– Има кой да гледа и съди – аз не мисля, че трябва да го правя. Да, този човек ми е пред очите, но не мисля за това. Гледам положително на нещата и не живея с миналото.

– Как се справяте през тези 12 години?
– В началото беше много трудно, тъй като той беше съвсем малък. За едно бебе дори рехабилитацията е травмираща. Започна твърде рано да ходи на плуване, да се учи на специализирани неща, правеха му рехабилитация. У нас ни препоръчваха единствено операции на крачето и на ръката за удължаване на сухожилията, тъй като при тази болест заради спазъма от парализата, който е много силен, растежът на сухожилията е съвсем малък. Затова сухожилията и мускулатурата изостават в развитието си. Аз реших да се поразровя и открих една клиника в град Ашау в Германия, близо до Мюнхен, която е една от най-добрите в света по ДЦП и всякакви парези. Немците бяха категорични, че
операция не трябва да се прави,
тъй като е добре да се пробва с други методи преди това.
Там изливат специални, индивидуални шини и ортези, които имат за цел да опънат сухожилията и да се отпуснат спазмите. Така започнахме дълга битка, съпроводена с ходене в Германия. Правеха му шини, които на всеки 6 месеца се регулират, а на година се изработват нови, тъй като той израства и му омаляват.
Ефектът беше огромен, сухожилията се отпуснаха много бързо. Той иначе не можеше да ходи – стъпваше само на пръстите си. Ръката му беше с много сериозен спазъм и нямаше движение от лакътя надолу.
Започнахме и сериозна частна рехабилитация в България. Лека-полека го запалих по спорта, намерих идоли, на които иска да подражава и харесва. Влязохме в залата, на игрището и в момента той 5 пъти седмично практикува някакъв спорт.

– Какви спортове практикува сега Иво?
– Има специален треньор по кондиционни тренировки, Явор Зайн се казва, който е участник в “Сървайвър”. Има треньор и по стимулиране на мускулатурата в зала. С футбол се занимава от години, плува също така. Чрез спорта почти на 90% победихме парезата в крачето. Сега има единствено по-широко отваряне на крака, когато ходи. Иначе е изключително бърз, прави неща, които връстниците му масово не могат. Тича повече от 3 км на ден. Всичко това прави с желание.
В момента негов рехабилитатор е Иван Вълчев. Той се занимава с него по нова методика – това са упражнения, които акцентират фината моторика на тялото, малките мускулни групички, координацията на движенията. Иван му прилага и Боуен терапия, точков масаж също. Резултатите са много добри.
Докато бях във “Фермата”, те са били отново в Германия и немците са казали, че вероятно след година и половина ще трябва да се прави операция, тъй като сухожилията на крака не функционират.
Но за тези 3 месеца те започнаха да функционират – Иво вече помръдва малкия пръст на крака след новата рехабилитаторска програма.
Многото тренировки също са от значение,
разбира се. Спортът е много важен. Това е истинското лекарство в тези случаи.
Да, има много тежки случаи, когато трябва да се подходи по друг начин, освен със спорт. Но най-важното е децата да имат дух, да повярват в себе си, да искат да се борят с болестта. Няма невъзможни неща. Знаете за немалко случаи, в които обречени пациенти се оправят. Трябва да се повярва, да се тренира, да се работи и всичко може да се постигне.
Както ви казах, на 6 годинки Иво едва ходеше, кривейки се целият. На 12 години той не просто ходи, а е активен спортист. Аз съм сигурен, че той ще се оправи. Много е бавно, наистина. Понякога не виждаме прогрес в състоянието му с месеци, мислим си, че нищо не става. Но като се върнем назад, разбираме, че разликата е огромна.

– А ръката успяхте ли да раздвижите?
– Ръката е раздвижена на 100% в рамото, на 70% в лакътя и на 40% в китката. С ръката е по-трудно, тъй като неволно той ползва основно другата си ръка. Но вече осъзнава сам нещата и се опитва да се коригира.
За щастие болестта е засегнала само двигателния център в мозъка и Иво може да говори, развива се нормално в интелектуално отношение, дори е много мъдър за възрастта си – може би заради премеждията, през които премина, откакто се е родил.
Сега обича най-много футбола, умира за Меси и за “Барселона”. Много обича бокса, за него голям идол е Роки Балбоа и повтаря думите му: “Не е важно колко силно удряш, а колко удара можеш да понесеш и да продължиш.”
Спортът е лекарството за Ивко. Това го спаси. Детето нямаше да е в инвалидна количка сега, но нямаше да може да прави много неща, ако не спортуваше. Затова казвам на хората с подобни проблеми да не се отчайват, а да търсят начини за спасение.
– Събирате ли още средства, необходими за лечението на момчето?
– Средства ни трябват постоянно за рехабилитация, за тренировките.

Сега влиза в пубертета,
израства твърде бързо и засегнатата част по-рязко ще изостане от другата. Затова в тези години – от 12 до 18 – трябва да сме най-активни, за да не се случи това. БТВ обяви кампания, която още е активна. Набираме средства, тъй като разходите не са малки. Макар че и досега се събраха немалко средства, хора отвсякъде ни помагат. При нас битката не е еднократна, тя е с години и ще продължи, докато той не се възстанови. Имаме фейсбук-страница “Без кураж няма слава” – Ивайло Господинов, на която има подробна информация за лечението на сина ни.
– Вие лично спазвате ли някакъв здравословен режим?
– След “Фермата” малко го наруших, тъй като имах нужда да наваксам много неща, от които бях лишен. Иначе се старя да се храня правилно, опитвам се да обръщам внимание на сигналите на тялото си, искам да се чувствам добре в кожата си. За мен е важно да приемам повече количество вода, достатъчно протеини под формата на месо, да избягвам употребата на безалкохолни, сладки и тестени изделия.
– Как си обяснявате масовата заболеваемост в България?
– Не се движим достатъчно. Когато отида в Германия, ми прави впечатление, че хората масово са с колела, на разходка, излизат сред природата. Освен това мислят позитивно. Ние сме затворени в някаква черупка и забравяме да излизаме от нея. Природата лекува, затова е добре по-често да сме навън. Освен това българите твърде често мислим за болести. Когато човек мисли за нещо, той го предизвиква. Това е моята философия – да сме на открито, сред природата, да сме живи, а не просто да живеем, и да мислим позитивно.

Маргарита Благоева

Facebooktwitterpinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.