Ванга : България ке страда, оти сме неверници, но Русия ке спаси България!

 

Нешка Робева е легенда в българския спорт. Докато тя бе треньорка на националния ни отбор по художествена гимнастика, нашите грации бяха непобедими. А публиката скандираше: „Нешка няма грешка!”. Води отбора цели 25 години, през които нейните момичета печелят 294 медала, 7 абсолютни световни титли, 10 европейски и 2 пъти са вицеолимпийски шампионки. А днес трупата й „Нешанъл арт” има зад гърба си близо хиляда представления по света и у нас.
Нешка Робева бе особено близка с пророчицата Ванга. И до днес я боготвори. И продължава да се старае да изпълнява заръките й.
В силно емоционален и откровен разговор треньорката на „Златните ни момичета” сподели истини и факти за Ванга, особено ценни днес, сред морето от неистини за нея.
– Г-жо Робева, през определен период от време се припомнят пророчествата на Ванга. В момента световната геополитическа обстановка е тревожна и рискова. Колко актуално звучат думите й днес – тези, които и самата вие сте чували в лични разговори с пророчицата?
– Леля Ванга се опитваше да ни помага. Тя виждаше и чуваше това, за което ние бяхме слепи и глухи. Съветваше ни, припомняше ни съветите си, ядосваше се, когато въпреки всичко не я чувахме. И накрая тъжно поклащаше глава. Та сегашното шумно припомняне на пророчествата й е като след дъжд – качулка. Ние имахме Ванга. Имаме и сега заветите й. И какво от това? „Ке страда България, ке страда, оти сме безверници”. Е, светът не е по-различен от нас. Дали Tроя щеше да падне, ако бяха повярвали на Касандра. На този свят никой не може да помогне. Едно от най-страшните й предсказания беше „Алчността ще унищожи света.” Станахме ли по-малко алчни?!
Политиците ни са го обърнали на слугинаж
Нашите политици, поддаващи се на слугинаж, новите ни наставници (нали бъдещият американски посланик, като типичен каубой, ни се закани, че ще воюва срещу руската пропаганда агресивно?!) – те са тези, които се опитват да формират общественото мнение! Леля Ванга казваше – и не само пред мен – „От Русия да се не делите. Русия е наша майка…”. Което не значи да се откажем от себе си, не значи да не отстояваме интересите на държавата си, но не значи и да искаме от Русия да ни дундурка и пълни джобовете на подкупните ни и ненаситни Ганьовци.
– Кой беше най-големият страх, който сте усещали в нея или за който самата тя е споделяла?
– Страхуваше се за нас – хората. Опитваше се всячески да ни съветва и помага.
– Мислите ли, че политиците у нас се съобразяват с онова, което е казала Ванга? Самата тя, доколкото знам, не се е интересувала, не е обичала политиката, но е коментирала политически ситуации…
– Не! Ако се бяха съобразявали, България щеше да тръгне по друг път. Единственото, за което ходеха при нея, беше, за да чуят какво лично на тях ще се случи. Така мисля, наблюдавайки от години развитието на демокрацията у нас.
– В случай че е истина, че Ванга ви е съветвала да не се занимавате с политика, защо направихте и такава крачка?
– Ами точно заради това, защото съм човек, като всички останали. Впрочем тя е казвала и други неща… Ще видим. И още нещо –
човек идва на земята със своята карма
Неразплатени дългове. Иска или не иска, ще се разплаща. А ако направи усилие да промени кармата? Ще бъде изключителен.
– Разочаровахте ли се от политиката?
– Дали съм се разочаровала? Скоро прочетох в спомените на близък приятел на леля Ванга как след посещението на един политик поискала леген и повърнала…
– Какво ви сподели Ванга за бъдещето на България?
– И извън пророчествата й, бъдещето на България ще е такова, каквото си го направим сами. Дотук доказваме, че сме рушители, може би в определен момент ще се огледаме, ще се поспрем, помислим и ще започнем да събираме и градим. Леля Ванга винаги, когато искаше да ни посъветва, цитираше или ни съветваше да четем Библията. Ако само си припомним Еклесиас: „Явно времената са такива, времена на разруха и слепота, на алчност и безверие… Безвремие. Светът се преобръща…”
– А в световен аспект?
– За Япония – че островите й приличат на обърната пирамида, нямат връзка със земята и ще потънат. Японците знаеха за това. Че от Париж няма да остане камък върху камък, французи са ми казвали, че подобно предсказание е направил и Нострадамус. Че Великите сили се интересуват от Албания и няма да има такава държава. Че „Америка нема да ни помогне, пак Русия ке ни спаси”. Че, когато управниците на трите „С” седнат на една маса, на Балканите ще настъпи мир.
– Винаги ли са се сбъдвали думите й или има и несбъднати предсказания? Често й приписват и реплики, за които впоследствие се разбира, че никога не е изричала…
– Всеки носи отговорност за думите си. И хиляда пъти да се повтори една лъжа, истина не може да стане. Някои могат да повярват. Въпрос на интелект. Има предсказание, изречено пред мен, което още не се е сбъднало… Което не значи, че не може или няма да се сбъдне.
– Бяхте определили българина като „самоунищожителна стихия”. Защо мислите така?
– Защото е така. Нужно е само да погледнеш в миналото ни, дори не в много далечното. Нужно е да се огледаме около себе си. Какво правим? Как възпитаваме децата си?
Изграждаме егоисти и хрантутници
Неблагодарници пред Бог, родители и отечество. Кой народ се е запазил, поругал мъдростта на старите и лишил се от енергията на младите? Та вижте какво става. Още неродени, заклеваме децата си да бягат в чужбина, а отношението към възрастните, към родителите, е като към прокажени. Когато говорим за родината си, казваме с пренебрежение и омраза „Тая държава…”. Лишени от разум, робуваме на емоциите. И все сме недоволни, все ни е малко, все другите имат повече, а ние сме ощетени.
– Тя е обичала подаръците. Вие какво й носехте?
– Леля Ванга получаваше подаръци. Лично аз все я питах какво да й донеса. Радвах се, когато ми поръчваше нещо. И тя се радваше, подържи го, погали, после го подаряваше: „Това на мен не се полага”. Човек, който можеше всичко да има, водеше аскетичен, скромен живот. „Дарбата съм я получила от Бога. За нея не съм плащала. И аз не мога да искам”. И чрез това ни учеше, без да се уморява и без да ни обвинява за късогледството и тъпоумието ни. Погледнете какво става. Бог им дал да управляват държава, да водят народ, те се вторачили в хартийките. Кой повече да открадне. Връщали се били към пророчествата на Ванга… Кой се връща и защо? Да не би да искат да научат нещо? Глупости. Пари, всичко е само за пари.
Искам да разкажа скорошна случка, която ме порази. И от която можем да съдим какво я очаква България. Слави Трифонов обикаля университетите, разговаря със студентите, иска да събуди у тях граждански дух, да ги накара да се замислят върху собствената си съдба. Да поискат да я променят. Показваха срещата от Велико Търново. С университетската младеж. Бъдещият интелект на България. Появи се младо момче, по всяка вероятност преболедувало церебрална парализа… все едно. Зарадвах му се, то правеше усилие да говори, да живее, да учи… До момента, в който каза „…и искаме да ни управляват млади хора, а не
старци на 60 г. , чиито некролози висят по стените”
Избухна смях, колегите му, по всяка вероятност, се радваха на чувството му за „хумор”. Слави побърза да отбележи, че все още не е на 60 г.?! Момчето изрече това безпардонно, без всякакъв свян, най-вече без страх… Тежко й на тая България, ако това са бъдещите й управници. По-лоши ще са и от сегашните. Това дете не знае, но и много други не го знаят, че влачи кармата си, че никой не се ражда случайно такъв или друг. Че с мисли и поведение определяме начина си на живот, че нито болести, нито възходи или провали са случайни. Похвално е усилието да се образова, но не е достатъчно. И на това ни учеше леля Ванга. И пак си спомних думите й „Ке страда България, ке страда, оти сме безверници”. И не само това. Превърнахме се в бездуховни хора. И още по-страшно е, че раждаме и формираме бъдещи поколения по свой образ и подобие – с разплути и затлъстели телеса и мозъци, хора без корен и морал… Безотечественици. Извинете гнева ми – от безсилие е…
– Какви съвети получавахте най-често от Ванга?
– Много бяха. Някои за здравето, други за дъщеря ми, за работата и децата. Не всичко изпълнявах. Понякога ми беше трудно. Много ми е трудно и сега. И за сетен път се убеждавам, че дори 100 процента да вярваш и знаеш, изпълнението и на най-простичкия съвет е изпитание.
– В една от книгите за Ванга е отпечатано писмо към Светлин Русев, от което става ясно, че тя не е харесвала църквата, стенописите, но й е било неудобно да му каже. Истина ли е това?
– Присъствах на почти всички срещи, когато се уточняваха проектите за църквата. Лозан Лозанов и Богдан Томалевски бяха подготвили макет и го показаха на леля Ванга. Тя само каза
„Както каже Светлин, он знае”
В последния етап от строежа ни извика. Попита Светлин дали не трябва църквата да се изпише и би ли искал той да го направи. По-късно, когато се опитваше да я попита нещо, да се посъветва, отговорът беше неизменен: „Ти знаеш, Светлине!”. Два пъти пред мен му поръча картини. За едната – „Видение”, казваше, че трябва да нарисува дърво с гранки, увиснали към земята, а на клоните му кацнал орел, разперил криле, с протегната глава и поглед, вперен в земята… Описваше картината както на нея й диктуваха, а после ни питаше какво значи това, какво значи този орел? След това каза, че ще дойде време, когато картината ще говори на света и че немски професор ще разгадае посланието. Разказвам всичко това само за да припомня на някои хора, че когато леля Ванга искаше нещо или чрез нея силите го искаха, тя намираше начин да го обясни и постигне.
– Дори се твърди, че Ванга е била манипулирана от Светлин Русев, че той „я бил обсебил”?!
– Тази идиотщина не подлежи на коментар. Подобни „констатации” говорят само едно, че някои от тези, които я заобикаляха, бяха на светлинни години далече от нея. Защо го пускат в публичното пространство? А как иначе ще лъсне простотията им. И пак – пари. Пари – сензация – пари. И се ненаситиха. Та всички ние, които тя допускаше по-близо до себе си, я боготворяхме. Заставахме пред нея като провинили се ученици. А тя ни обичаше и прощаваше. Нямаше човек между нас, който да не осъзнава нейната сила, необикновеност, гениалност. Как някой може дори да допусне подобна мисъл.
– Каква беше заръката на Ванга по отношение на фондацията и на църквата? На кого ги повери?
– Леля Ванга разказваше изключителната история на Рупите. На планината Кожух. Разказваше за силата на водата от изворите. За това, че там са душите на невинно загинали хора. Силите й посочиха, че
Рупите са с изключителен заряд от енергия
Мечтаеше да намери спонсор, който да построи балнеолечебница. И не луксозен хотел, а такъв, достъпен за всички. Тя казваше, че църквата й е поръчана свише. Искаше, построявайки църквата, да посочи и запази Рупите за обикновените хора като място, където биха могли да потърсят утеха, да почерпят сили. Леля Ванга сама избра хората, които да влязат във фондацията. Но човека, на когото постави най-тежките задачи да се грижи, да организира, да тласка нещата напред, бе Митко Вълчев. И той го прави по един изключителен начин. Скромно, без излишен шум, като човек, осъзнал и приел мисията си. Рупите живеят благодарение преди всичко на него. Той й беше като син и стриктно изпълняваше и изпълнява всичките й заръки. Леля Ванга го избра.
Най-близките й я нараняваха най-силно
Племенницата й Красимира Стоянова издаде първата книга за леля Ванга, но без да поиска разрешението й, дори без да я уведоми. Леля Ванга бе наранена най-вече от някои глупости, които Красимира, предполагам, поради недоразбиране, бе писала.
Спомням си как в разговор за книгата леля Ванга изплака: „Аз приличам ли ти на идиот, ма Нешке, да пише, че си играя с кукли и сега хората да ме затрупват с них. Събираме ги в чували и ги изпращаме по детските градини”. За съжаление най-близките й я нараняваха най-силно. И въпреки всичко разговорът неизменно завършваше с думите на опрощение „Е, нищо, рода са ми”. Понякога казваше „Идвайте, идвайте, толкова имам да ви кажа… Вземи Библията, ти ще четеш, а аз ще ти казвам кое е истината… На тези около мен не мога, те няма да разберат”.
А те не разбираха, защото не вярваха. Живееха до нея, бяха свидетели на силата й и не вярваха. Жалко. Защото пък ние все бяхме много заети, все отлагахме, все времето не стигаше. Явно така е трябвало да бъде. Не сме били достойни, за да бъдем докрай посветени в тайнствата, до които тя бе допусната…
– Изпитвате ли носталгия по времето, когато побеждавахте със „Златните момичета”? И с кои от тях поддържате връзка днес?
– Не, нямам носталгия. Обичах работата и процеса на изграждане. Резултатите бяха за хората. Изпитвам силна тъга заради сегашното ни време. Впрочем доста говорих за това. С много от момичетата поддържам връзка, с други работя в залата.
– У вас остана ли някаква обида, огорчение? Когато Бианка Панова издаде своята биография, едва ли сте очаквали да бъдете обрисувана в отрицателна светлина в нея?!
– От подобни хора всичко може да се очаква. За тях Ботев е казал:
„…И секиму добро струва,
само знайте за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата”.
– А в какви отношения сте сега с Илиана Раева? През годините между вас неведнъж са прехвърчали словесни искри…
– Не са били словесни. Имали сме принципни различия, в което няма нищо страшно. Тя е прекрасен пиар, съвсем в съзвучие с вкуса на времето и много силен мениджър, нещо, което аз не мога да бъда… Аз съм просто треньор.
Ако не бях вече с окачен некролог
бихме могли да направим страхотен екип. А иначе отношенията са прекрасни, щом аз си знам мястото.
– Допускали ли сте компромис в живота си до момента, за който днес съжалявате?
– Да. И то не един. За някои не съжалявам, бяха необходими, за други – да, съжалявам. Понасям си последствията. Но и това е карма. Чела съм стенограмите от ЦК на БКП, както и тези на Политбюро. Чела съм и много други гнусотии. И преди и сега. Не им мълча – не ме обичат. Нормално е. Или искаш да запазиш свободата си и влачиш последствията, или се превръщаш в бърсалка. Не е леко, но не е и нужно да е. Тогава понякога си мислех, че умирам, че от това по-лошо не може да бъде, сега се убедих, че може.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Facebooktwitterpinterestlinkedintumblrmail

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.